А ето и някои любопитни факти около трети март:
Подписването на Санстефанския мирен договор е осъществено като подарък от страна на руската дипломация към император Александър Втори. Заради това и най-вече заради отмяната на крепостничеството в Руската империя, той става известен като Цар Освободител - а не заради някакви храбри заслуги към България. Преговорите за сключването на договора започват на 13 февруари (по нов стил). Документът се подписва в Сан Стефано в къщата на семейство Симеоноглу. Днес това е квартал в Истанбул, на 10 километра западно от историческия център на града. Разпореденото в договора от Сан Стефано е унищожено при подписването на Берлинския договор. България няма представители на конгреса, на който се случва подписването. Решенията са взети само от шестте велики сили – Англия, Франция, Русия, Германия, Италия и Австро-Унгария. Българският екзарх Антим отправя молба към руското правителство на конгреса да има и български делегат, но тя е отхвърлена.
През 1934 г. на 26 август цар Борис Трети открива паметник на връх Шипка с височина над 30 метра. Той го провъзгласява за един от символите на Освобождението на България. На откриването присъствали над 100 000 души, от които едва 80 били останали живи опълченци, участвали пряко в боевете. Върхът, днес известен като Шипка, тогава се е казвал Свети Никола. След това през 1951 година е преименуван на Столетов (на генерал Николай Столетов), а през 1977 година е получил името си Шипка. Всъщност истинският връх Шипка, на който е било главеното командване при отбраната на прохода, е по на север от главното било. След 1977 г., за да не настъпва объркване сред народа, той пък е преименуван на връх Малка Шипка. Така се оказва, че днешния връх Шипка реално е с около километър по на юг от мястото, където са се водели боевете.
Друг малко известен факт, отново свързан с връх Шипка, е този в коя посока е трябвало да гледа лъвът на паметника. Според първоначалните проекти е трябвало на върха на пресечената пирамида да има гигантски лъв от бронз, който да гледа на север. След като го отливат от 28 тона бронзови черупки, строителите трябвало да го сглобят като пъзел на място. Непосредствено преди сглобяването румънското правителство изпратило нота, че гледащият на север лъв намеква териториални претенции на България към Румъния. Българските министри обсъждали да за- въртят лъва да гледа на юг (Гърция и Турция заподозрели, че България иска преразглеждане на Ньойския договор) или на запад (Сърбия възразила). В крайна сметка било решено лъвът да бъде поставен на козирката над северния вход и да гледа на изток.